Представлението ще се играе на 07.07.2010 г. от 17ч. в камерната зала на театъра.

От 21 ч. можете да присъствате или да вземете участие в диксукията за ролевите игри в театъра – „Играта на роли“ в репетиционната на театъра.

Спектакълът ще се играе на 11.06.2010  от 17:30 в Кукления театър на ул.“Драгоман“ 4.

http://www.theatrefest-varna.org/

превод и сценична адаптация: Петър Денчев
постановка: Петър Денчев
сценография и костюми: Мариела Малова
участват: Албена Григорова, Лиляна Шомова и Лилия Гелева

Един провален опит за убийство, един любовник вкаран в ареста чрез машинации и странна игра-ритуал на подчинение седят в основата на „Слугините“ на Жан Жьоне.
Бунтът към който се стремят слугините представлява за тях революционен жест, а не социален. Стремежът им е да се освободят от ролите в йерархичния модел, в който живеят. Силното им желание да бъдат „другият“ или най-малкото да откраднат неговите външни характеристики, е копнеж породен от ограниченията на ролята. Така интерпретирането на копнежа е родило играта-ритуал, в която те се опитват да постигнат малка част от мечтата си.
Неуспешният им опит да елиминират господарката всъщност е предопределен. „Слугините“ представлява ироничен разказ за невъзможността за обединение, предопределението на йерархията и ролевия модел на обществото.
Човешката природа винаги е представлявала основната пречка за пре-организирането на системата отхвърлени – йерархично облагодетелствани, защото невъзможността за обединение в името на обща цел и търсенето на реализирането на личните желания винаги е пречело, независимо от общата цел.
Въпросът за ролята като ограничител на личността се налага, защото така тя се превръща в основна пречка пред свободата и копнежа за друг живот. Но в пиесата на Жьоне ролята се превръща в пряк изразител на личността. Прекрачването на границите на тази роля може да бъде осъществено единствено чрез детронирането на тяхната господарка.

„Другият“, „отхвърленият“, „маргиналът“, „престъпникът“, те винаги са толкова желани, колкото и мразени. Защото йерархията се нуждае от дъно и връх.

Първата премиера на „Слугините“ се състои през 1947 година, в постановка на Луи Жуве и учудващо за очакванията на самия Жан Жьоне е приета възторжено. За написването на пиесата, Жьоне влага личните биографични мотиви на престъпник, маргинал, отхвърлен от обществото, човек на границата. В днешен ден темата за отхвърления звучи като лайт-мотив за ролевия модел, който се съдържа в обществото и ограниченията, които той налага на личностите и техните възприятия. Трагедията на слугините, които не успяват да убият своята господарка, всъщност е трагедия на ролевия модел – на невъзможността да се освободят от ролята – предопределение.